Трябва да се реши колко от тези приходи ще се дадат

...
Трябва да се реши колко от тези приходи ще се дадат
Коментари Харесай

Асен Василев: Истинският въпрос на бюджета не са 3% дефицит, а как ще се разпределят 7 млрд. евро


Трябва да се реши какъв брой от тези приходи ще се дадат за кафета и нови коли на служители и с какъв брой ще се помогне на пенсионери и млади фамилии, споделя някогашният финансов министър и водач на „ Продължаваме Промяната “ Асен Василев.

Да се преструваме, че няма рецесия, не е здравословно. Трябва ни антикризисен пакет, с цел да минем и през нея, както при пандемията

С новия размер на най-малката пенсия 880 хиляди пенсионери падат под линията на беднотия с 43 евро и ще избират сред самун и лекарство

Разграждането на олигархичен модел значи огромните парични потоци да се връщат при хората, а не в джоба на 15-20 близки до властта

Ако някой си мисли, че има болшинство и може да прави каквото си желае, е добре да знае, че легитимността минава през единодушието на обществото

– Да стартираме с последната вест – Европейска комисия ни предизвести, че сме покрай процедура по свръхдефицит, господин Василев. Защо се стигна до тук и дали към момента е допустимо тя да бъде избегната?

– Когато се приемаше бюджета за 2025 година, предупредихме, че 3% недостиг няма да бъде изпълнен, тъй като бяха възнамерявали растеж на приходите с 30%, а действително при предстоящ растеж на Брутният вътрешен продукт с 2,8% и инфлация 2,4% беше не повече от 12%. Предупредихме и когато се внесе бюджет за 2026 година Не ни чуха, чу ни площада. Ако в този момент успеем да създадем бюджет за 2026 година с недостиг под 3%, което е допустимо, процедурата ще бъде прекъсната и няма да има последици за България. Не е комплицирано.

– Но съгласно ръководещите финансите ни са пред злополука?

Не е толкоз комплицирано. Пред мен са информации на финансовото министерство за първите пет месеца на тази година. За първото тримесечие данъчните доходи са нагоре с 20,6%, Данък добавена стойност – с 20%, ДОД – с 20%, корпоративния налог – с 26%. Проблем с приходите няма. Ако погледнем обаче приходите от осигуровки – растежът е 15%, което демонстрира, че ножицата на приходите е почнала да се отваря. И то съществено.

– Ако погледнем и към разноските, какво ще забележим?

По-голям растеж от този на приходите. При разноските за личен състав той идва главно от 50% нарастване в силовите структури. Това би трябвало да бъде прегледано. Както и високите заплати в администрация, държавни компании и бордове. И второ – 20% растеж на издръжката! Извинявайте, не е обикновено в обстановка в която се оплакваме, че има рецесия, да има подобен растеж на издръжката. Когато влязох по средата на 2023 година като финансов министър, отново имаше подобен растеж на издръжката. Тогава казахме – няма да има нарастване, каквото сте имали предходната година, ще бъде и тази. Нямаше драми в администрацията.

– Първите стъпки обаче са като танго – първо стоп на автоматизма при повдигането на заплати, след това без учители, Министерство на вътрешните работи, бранш „ Сигурност “…

– Бюджетът е политика. Истинският въпрос е тези 20% спомагателни доходи по какъв начин ще се разпределят. Каква част ще отидат за кафета и нови коли на служители, каква част – да се помогне на пенсионери и обществено уязвими групи. А това зависи от антикризисният пакет. Ако се резервира този 20% растеж на приходите, ще приказваме за общ растеж от 6-7 милиарда евро. За да имаме съответен антикризисен пакет, той може да бъде изработен с 2 милиарда евро. В който да има в допълнение нарастване на пенсии, да се оправи прагът за Данък добавена стойност, да се заделят целеви средства за земеделци за торове и фуражи. И остават 5 милиарда евро, които могат да се разределят за финансови разноски, за заплати и прехрана. От тях някаква част ще бъдат нарасналите разноските за защита. Но огромният въпрос на бюджета е тези спомагателни пари по какъв начин ще се разпределят. Това са политическите решения, които би трябвало да се вземат.

– Казвате, че растежът на пенсиите не е най-виновен за недостига, а растящите заплати на служителите. Така ли е?

– Според тази информация растежът на разноските за пенсии е малко над 9%. Този на разноските за заплати в администрацията е малко над 23%. А растежът на разноските за прехрана на администрацията – кафета, поправки, нови коли е 20%. На финансовите разноски поради ПВУ е над 100%. В цифри това значи, че от нарастването в размер на 1,9 милиарда евро, над 700 млн. евро са разноските за прехрана. При пенсиите са 288 млн. евро, т.е. два пъти по-малко.

– Защо тогава Народното събрание преди броени дни подвига пенсиите единствено със 7,5%, само че не отряза автоматизирания растеж на заплати, където го има?

– Ако нямахме войната в Иран и задаваща се сериозна рецесия с висока инфлация, това индексиране щеше да бъде обикновено. В момента то е добра първа стъпка, само че несъответстваща. Трябва още една актуализация за най-уязвимите групи. Ако погледнем новия размер на пенсията, гласуван преди дни, минималната ще бъде 347 евро. Линията на беднотия към 1 януари т.г. обаче към този момент е 390 евро. Това значи, че 880 000 пенсионери падат под линията на беднотия. И то доста, тъй като не приказваме за 1 или 2 евро, а за 43 евро, които няма да им стигнат да си платят битовите сметки, да си купят храна или медикаменти. И не приказваме за благодеяние. А за базова правдивост. Тези хора са работили при разпоредбите на страната, осигурявали са се и в този момент тя би трябвало да им подсигурява, че най-малко ще бъдат на линията на беднотия. А не да избират сред хляба и медикаментите.

– Но за бъдещите пенсионери ще има нов застрахователен праг…

– Той би трябвало да върви с увеличение на правата на хората, тъй като се усилват разноските им. Трябва да се вдигне оптималната пенсия, оптималното обезщетение за безработица, данъчните облекчения за здравна застраховка и за в допълнение пенсионно обезпечаване, които са основани на действителни цифри. Това е почтено. Държавата не може да каже, скърбя че ще ви вземем от пенсията, само че нищо няма да ви дадем.

– Трябва ли да има автоматизъм за растежа на заплати?

– Според мен би трябвало да го има единствено за значими браншове, в които има дефицит на хора. За да има предвидимост и положителни заплати. Сега има единствено един подобен – опазването на здравето и дефицит на лекари и сестри. Когато секторът се насити с фрагменти, автоматизмът би трябвало да се анулира. Ние през този филтър ще оценяваме поддръжката си при гласуването. Мисля, че в силовите структури няма подобен проблем.

– Смятате, че би трябвало антикризисен пакет, тъй като идва инфлация ли? И за какво никой не харесва концепцията за справедливите цени?

– Пакетът със справедливите цени е неработещ. Не знам за какво кабинетът счита, че с командно административни ограничения ще повлияе на цените. Да погледнем храните, по какъв начин ще се повлияе на цената на яйцата от Полша, които внасяме? Със закони, признати от българския парламент? Това, което работи, е да се облекчи натискът на цените на тока и торовете върху останалите. Що се отнася до войната в Иран, най-малко 6 месеца ще има последици, даже на следващия ден да спре. За алуминия веригите са спрели, две години трябват до момента в който се възвърне цялостното подаване на природен газ. Драматично са прекратени доставки на хелий, от там на акумулатори. Докато всичко тръгне, би трябвало време. Така че да се преструваме, че няма рецесия, не е здравословно. Трябва да планираме, с цел да минем и през нея, както при пандемията.

– Нали знаете, че ръководството на обществените финанси се дели на такова преди и след него, за какво?

– Наистина ръководството се промени. През 2021 година бях длъжностен министър, излизахме от рецесията поради пандемията. През 2022 година стартира войната в Украйна. Ако тогава не бяхме създали антикризисен пакет, щяхме да закъсаме. Направеното не е някакъв необикновен български план, то се прави в целия свят, когато пристигна външен потрес. За да остане ликвидност в стопанската система, сложихме таван на цените на тока, ускорихме връщането на Данък добавена стойност на 2 седмици, направихме целеви отстъпки, където най-силно бе ударено потреблението – в цената на газа, на парното. Цената на евтините бензини беше с 25 ст. отстъпка. Пенсионерите освен получиха по швейцарското предписание, само че и спомагателна актуализация, с цел да не паднат под линията на беднотия.

– Упрекът към вас е, че сипахте гориво на потреблението и като се изключи че разпалихте инфлацията, сложихте воденичен камък пред всички последващи бюджети. Защо избрахте този метод?

– Тези, които го споделят, ще ги помоля като са изкарали първи учебен срок в първи курс по стопанска система, да изкарат и втори учебен срок. Избрах го по елементарна причина – цената на всичките търгуеми артикули – от доматите до обувките, се дефинира от общия пазар, който за нас е Европейски Съюз. Българското ползване е 1-2% от него. Колкото и да налеем в българските приходи, няма по какъв начин да мръднем цената на европейския пазар на тези артикули. Това, че нашите консуматори имат 150 лева повече, по какъв начин ще се отрази на европейския производител? Дадох образеца с яйцата от Полша. Ако употребяваме за образец Съединени американски щати, това е все едно да кажем – подвигнаха се приходите в Северна Дакота и това качи цените на картофите в цяла Америка. Неадекватно е като мотив.

– Защо тогава тази офанзива не стопира?

– Защото се пробват доста настойчиво да втълпяват на българските жители, че сме бедна страна и пари няма. За да остават за касичките на властта. Има пари за БЕХ, има пари за ББР, има пари за свлачища, които не бяха укрепени, какъв брой се похарчи за язовири – ремонтирани 3 за 500 милиона. Там се наливат пари, вместо да отидат за заплати, пенсии, помощи.

– Как си представяте вие един разграден олигархичен модел?

Основното, което си представям, е поръчките да са на действителни цени. Не да плащаме двойно за качество, което не е и на половина от заложеното. Представям си го като това да не заплаща една болница 100 пъти по-скъпо за едно лекарство от прилежащата, а касата да заплаща и на двете. Да няма хора, които са в казината, а не в болничното заведение, само че ние да им плащаме речение. Средствата, идващи в бюджета, да не отиват в БЕХ или ББР за незнайни планове. В бюджета на кабинета „ Желязков “ имаше едни пари за водопровод на „ Булгаргаз “. Не се построи, няма проблем. Но да дадем едни пари на ББР, пък тя ще реши какво да ги прави, е проблем. Защото предходния път като ги дадохме, отидоха при Вълка, Овцата, Козата и не знам още при кого. Разграждането минава през това огромните парични потоци да се връщат при хората, а не да отиват в джобовете на 15-20 доближени до властта.

– Помечтахме си. Каква съпротива ще бъдете? Ще търсите ли помощ от площада и ще я получите ли?

– Ще сме градивна съпротива, само че мъчно се получава. Всички помнят онази инфарктна бюджетна комисия. Месец преди нея дадохме конференция. Казахме по какъв начин да се поправи този бюджет. Не ни чуха, работодателите ни чуха. Накрая излязоха 100 000 души и ги чуха. А митингите бяха значими, тъй като хората осъзнаха каква мощ имат. Ако някой си мисли, че има болшинство и може да прави каквото си желае, е добре да знае, че легитимността минава през единодушието на обществото. В момента съм окуражен, тъй като обществото към този момент разбра, че когато нещо не му харесва, би трябвало да излезе и да си отбрани ползите. Вече е мъчно да го излъжеш.

създател:

източник: 24chasa.bg
Източник: novinata.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР